Постинг
18.01.2014 12:35 -
Пътят винаги е дълъг
Автор: tvoq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1033 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2014 09:16
Прочетен: 1033 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 12.03.2014 09:16
Щастието ми не е изгубено.
Само ме намери на перон 3,
на старата гара,скърцащи релси.
Откри ме и се скри в мен ..
Изгубих се в града
със забравено име.
Реших там да потърся усмивката си
сред сиви хора и глухи улици...
Глухи са за моите клетви
и отчаяният зов за топлина.
Но аз просто си вървя,
пък все някой ще чуе.
Някой ден може би
след дълги откровения и ненужна драма
две ръце ще са вплетени
в знак на разбиране.
След този ден
биха пресъхнали и сълзите.
Душевен катарзис...
И най-накрая..
би се появила отново онази светлина.
Тогава бих поела желаната пътека.
Едва тогава бих могла да покажа
онова отдавна забравено чувство.
Само ме намери на перон 3,
на старата гара,скърцащи релси.
Откри ме и се скри в мен ..
Изгубих се в града
със забравено име.
Реших там да потърся усмивката си
сред сиви хора и глухи улици...
Глухи са за моите клетви
и отчаяният зов за топлина.
Но аз просто си вървя,
пък все някой ще чуе.
Някой ден може би
след дълги откровения и ненужна драма
две ръце ще са вплетени
в знак на разбиране.
След този ден
биха пресъхнали и сълзите.
Душевен катарзис...
И най-накрая..
би се появила отново онази светлина.
Тогава бих поела желаната пътека.
Едва тогава бих могла да покажа
онова отдавна забравено чувство.
Няма коментари