Имаш ме.
И разделена на горещи капки дъжд,
и цялата - тръпнеща до теб,в ръцете ти.

Тръгвам си.
Изчезвам от земята,от съществуване.
Вярно е - дори не потръпна от това.

Връщам се. (като лятото след зима)
Щастлив си,но дори не протегна ръка.
Изгубена и полужива,почти съм тук.

Имаш ме.
На въпреки.. навсякъде,във всичко.Там съм.
Меланхолична съм.Не търся съжеление.

Решения.Да или не?
Тук няма почти,средно или общо.
В ръцете ти е шансът.

Не искам самообвинения.
Ние винаги знаем какво печелим,
но забравяме какво можем да загубим..

Не винаги умеем да спечелим.

Не винаги умеем да печелим, но неоходимо ли е винаги да губим? Дори и да го правим красиво?

Каквото и да правиш,трябва да го правиш красиво,дори да е безумие - Жан Жак Русо
Може би бих прозвучала ужасяващо крайна,но .. предпочитам всичко или нищо. Несигурността ме побърква. И ми се струва,че винаги,когато тя се появи .. с нея и загубата :)

пожелавам от сърце... и поздрав за истинното, вълнуващо
стихотворение..

Благодаря, metlichina ! Благодаря за искреността, за пожеланието и че наминаваш :))