Постинг
23.10.2014 10:23 -
Сезон за сбогом
Автор: tvoq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1320 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.10.2014 20:37
Прочетен: 1320 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 24.10.2014 20:37
Обичам есента.
Със всичките захвърлени листа
и с чувството, че нещо си отива,
с побъркания ветропоказалец
издухал толкова мечти.
И нищо, че вали,
и нищо, че е тъжно ...
Тук има цветове, разкош ...
една унила красота,
предвещаваща тягостна мараня
и много, много топлина.
Но уви,
заблуда е. ...
Все пак - обичам я !
Усещам я ...
във трудното на дълбока въздишка,
поглеждайки към шарените й нюанси.
На воля смесва тя емоциите в мен ... ,
най-силна е онази тежина в гърдите.
А само искам малко лудост
преди да е довела по-жестоко бреме.
Само искам един от онези големи чували,
където събрани са стриктно от нейните листи,
да почета малко за всяко щастие и мъка ...
И после отново да ги разхвърля безцелно,
и някой друг да почете.
Недей, приятелко моя,
недей ... изхвърли самотата, не ми я носи !
И без това моята я преглъщам
на стъклени бучки едва.
Но ти, ... ти си точно като мен.
Тиха, безгрижна и до безумие луда,
красива до огън червено,
гореща в циганско лято,
измръзнала до смразяващо синьо-лилаво,
беснееща до жълто-зелено,
самотна, изгубена в ятото,
меланхолична до погубващо наводнение ...
Точно като мен -
безмерно цветна в сивотата на деня,
на света.
Обичам те, приятелко моя!
Пак въпреки всичко това ...
Със всичките захвърлени листа
и с чувството, че нещо си отива,
с побъркания ветропоказалец
издухал толкова мечти.
И нищо, че вали,
и нищо, че е тъжно ...
Тук има цветове, разкош ...
една унила красота,
предвещаваща тягостна мараня
и много, много топлина.
Но уви,
заблуда е. ...
Все пак - обичам я !
Усещам я ...
във трудното на дълбока въздишка,
поглеждайки към шарените й нюанси.
На воля смесва тя емоциите в мен ... ,
най-силна е онази тежина в гърдите.
А само искам малко лудост
преди да е довела по-жестоко бреме.
Само искам един от онези големи чували,
където събрани са стриктно от нейните листи,
да почета малко за всяко щастие и мъка ...
И после отново да ги разхвърля безцелно,
и някой друг да почете.
Недей, приятелко моя,
недей ... изхвърли самотата, не ми я носи !
И без това моята я преглъщам
на стъклени бучки едва.
Но ти, ... ти си точно като мен.
Тиха, безгрижна и до безумие луда,
красива до огън червено,
гореща в циганско лято,
измръзнала до смразяващо синьо-лилаво,
беснееща до жълто-зелено,
самотна, изгубена в ятото,
меланхолична до погубващо наводнение ...
Точно като мен -
безмерно цветна в сивотата на деня,
на света.
Обичам те, приятелко моя!
Пак въпреки всичко това ...