Тишина. Паля цигара. Дърпам веднъж,но много,за да чуя как гори.. Издишвам.. губя се в дим .. и така ми се плаче.. Пускам най-любимата песен,нежни гласчета на струни. Опиянение. ..  Не.. не е същото. Самотата убива. .. Но : "Хей,а...

Обичам тихите,
лилаво-сини следобеди.
Особено в моя оазис

Луда съм
да бягам към теб
след всяка лятна буря

                  Лицата греят,изпънати като тихо море.Телата още непокорни,неспирни.И диви сме,точно като червените рози в отсрещния двор - на баба Марийка.Дайте ни лудости и игри... да бягаме под звездопадното тъмно синьо небе.Дайте ни...

Безнадежна съм.Знам.
Такава ме обикна.
С неспирни дъждове в мен

         А аз не обичах да ставам рано.Днес съм будна още от четири сутринта.Будна и готова за топло кафе и неговият примамлив аромат.Сега ми харесва.Тъмнината и тази невзрачност.Дълбоко спокойствие е обладало всичко наоколо.Виждат се са...

Ти си слънце,незалязващо в очите
и моят плач,недоизплакан.
Не мога много.Нямам нищо.

Сама говоря си насън
със сенки от мечтите.
Споделяме надежди,тайни..

Аз може би съм птица.
Не,не летя из синия простор.
Нося се из спомените ни.